• 
• 
  • Нашите референции
  • Представяне
  •  
• 
  • Вход
  • Присъединяване
  • Работете с нас
  •  
• 
  • Нашите продукти
  • Нашите услуги
  •  
• 
  • Линкове
  • Полезни съвети
  •  
• 
• 

HVG: В неотдавна излязлата си книга пишете, че човечеството е стигнало до кръстопът, само все още не се знае дали първото десетилетие на 21 век ще е последното, разрушително десетилетие на стария свят или първото десетилетие на един съвсем нов свят „Колегата“ Ви, британският учен James Lovelock, бащата на хипотезата Gaia, твърди, че светът вече се е преобърнал и се разпада без възможност за спасение. Доколко приемаме сериозно тези теории, когато междувременно фактите показват, че например страховете, свързани с началото на новото хилядолетие, не се оправдаха?

Е.Л.: Доколкото Lovelock е прав, наистина няма какво да се направи. Но въобще не е сигурно, че вече сме достигнали последната фаза. Независимо от това много хора, както учени, така и мистици, смятат, че през 2012 г. ще настъпят големи промени. Според астрономите ще се засили слънчевата активност, за няколко дни през есента ще се наложи дори да преустановим авиационния трафик. Това, за което аз говоря, не е нито повече, нито по-малко от това, че във всяко общество има такива резки промени, когато в големи групи възниква един вид критична нестабилност. Кой можеше да предвиди например в началото на 1989 г. какво ще се случи няколко месеца по-късно в източната половина на Европа? Да се надяваме, че предстоящите глобални проблеми като някакво чудо ще служат само на благото на човечеството, е огромна безотговорност. Няма никаква гаранция, че ако настъпят големи промени, човечеството ще ги преживее.

HVG: Нямате ли чувство, че докато в научните среди вече стана мода да се дискутират проблемите в климата и глобалната криза, хората се имунизираха срещу темата?

Е.Л.: Ганди е казал някога много остроумно, че ако някой каже нещо ново, първо го пренебрегват, после нападат, а накрая обявяват, че това всички го знаят. Вече сме след нападението, аз също намирам и се надявам, че чувствителността нараства. Човечеството като модерна култура вече поне 10 хиляди години действа по един устойчив начин. Известно време бяхме в състояние да коригираме грешните си ходове с модерни технологии, но бързо стигнахме до момента, в който няма възможност за корекции. Преди разсъждавахме така – ако излеем мръсната вода в реката, тя ще изчезне; ако изгорим въглищата, те ще се превърнат в мъгла, ще изчезнат. След това разбрахме, че всичко зависи от всичко, и това, което става на тази планета, рефлектира върху нас.Нашето поколение трябва да поправи устойчивостта на развитието.

HVG: Можете ли да си представите, че по отношение на устойчивостта може да настъпи радикална промяна само когато цялото общество възприеме този ред на мисли, или е необходима глобална криза?

Е.Л.: Страхувам се от второто и се надявам на първото. Ако дочакаме кризата, ще бъде по-трудно да се променим, отколкото ако действаме сега.

HVG: В публикациите и лекциите си често се отдалечавате от прецизната научност, или казано по друг начин, поставяте възгледите си в своего рода спиритуално измерение. С какво обяснявате това, че научният свят взема на сериозно и дори високо оценява трудовете Ви?

Е.Л.: Мога да кажа само това, че в природата има процеси, които – дори и да изглеждат такива – не действат на основата на логиката на случайните механизми. Между другото, не съм професионален философ. Не ме интересува какво мислят за мен, интересува ме само това какво намирам за вярно и съществено. Обикновено се определям като homo, който би искал да бъде и sapiens.

HVG: Въз основа на теориите Ви изглежда, като че ли Вие вече сте основали една нова религия, отчасти почиваща на природните науки...

Е.Л.: Не съм религиозен в традиционния смисъл, не вярвам в съществуването на един свръх природен бог, затова и теорията ми трудно може да се отхвърли, защото почива на най-новите научни открития. Например откриха нелокализацията в квантовата физика. Оказа се, че наистина има връзка между две, намиращи се дори на няколко десетки хиляди километра една от друга частици в квантово състояние. В последните 10-15 години разбрахме, че подобни въздействия съществуват и в живата природа и дори във вселената. В психологията също е известно отдавна явлението, че близнаците – дори и да са далеч един от друг – чувстват какво става с другия. Според мен всеки човек на земята, дори да не е чрез подобна сила, но по някакъв начин се намира във връзка с другите. За такива неща учените обикновено казват, че са случайни, че за тях няма обяснение. Аз твърдя, че трябва да намерим обяснението за това. Според тезата ми едно информационно поле свързва хората, то е нещо като например гравитационната сила или електромагнитното поле, които не виждаме с прости очи, чувстваме само влиянието им.

HVG: В модерните западни общества много хора не вярват в свръхестественото, въпреки това смятат, че е добро да се прави добро дори на хора, непознати за нас. Защо считате за своя задача свързването на спиритичното и защитата на околната среда?

Е.Л.: Светът може да се възприема чисто рационално, но може да се възприема и силно интуитивно. Интересното е, че и от двете посоки стигаме до сходни заключения. Според мен няма съществена разлика между двата мирогледа: религиите първоначално са се раждали от някакво спиритуално възприятие – само ние разбираме по-късно, че в него е примесено и научно прозрение. Докато човекът действа само на основата на дарвинизма или на теориите на Adam Smith, че ако събирам само за себе си, то тогава автоматично и другите ще са добре, не можем да постигнем голяма промяна. Все повече хора разбират, че равновесието на нашия свят лесно може да се разпадне, и че в глобалната система всеки има някаква роля. Все повече хора правят всичко по силите си, и без да са сигурни, че личните им действия могат да имат сериозно влияние. Вярват, че това, което е добро за биосферата, би трябвало да е добро и за нас.

HVG: Докато осъждате онзи тип национализъм, който акцентира преди всичко върху преките интереси на един народ, една страна, нарекохте глобалния мозъчен тръст, който разсъждава по този начин „Будапещенски клуб“. Няма ли някакво противоречие между теорията и практиката?

Е.Л.: От самото начало съм бил член на „Римския клуб“, който изследва възможностите на човечеството за оцеляване, и съм предлагал да създадем организация, която да е в състояние да се обърне към повече хора. Бих искал да привлека писатели, артисти и религиозни водачи към общия начин на мислене. На предложенията ми много позитивно откликна правителството на Антал и така в рамките на Фондация „Унгарска култура“ се роди през 1993 г. нашата организация. Първото заседание на „Римския клуб“ бе в Рим, от там и името му, ние пък се събрахме за пръв път в Будапеща и така станахме „Будапещенски клуб“. Нямах нищо против избора на името, още повече, че по света името на Будапеща е синоним на креативността.

HVG: В много организации се срещат основатели и спонсори с добри имена. Ако не бяхте експерт по системна теория, пак ли щяхте да разбирате работата на мозъчните ръстове и техните резултати?

Е.Л.: Неотдавна трябваше да възложим на една немска организация да координира дейността на работните ни групи. Намираме за важно основаването на организации, които могат да се обръщат към много и различни хора, защото не можем да сме сигурни „движението на въздуха от крилете на коя пеперуда“ би предизвикало торнадото, от което може да тръгне някаква голяма промяна. „Будапещенски клуб“ има поне в 15 страни, на всеки шест месеца издаваме бюлетин, а се надяваме и на нашия университет, който се организира сега.

HVG: Не мислите ли, че „Будапещенският клуб“ може да бъде обвинен в политически пристрастия? Все пак основателите на фондацията, която го поддържа – напр. Иван Витани, Петер Цвак, Елемер Ханкиш – в очите на много хора представляват либералите.

Е.Л.: Възвишаването ни вече е история. Споменатите са лични мои приятели и навремето бяха нужни трима основатели, аз нямах понятие, а и не ме интересуваше тяхната политическа насоченост. Деленето на десни и леви между впрочем само по себе си е една теория, загубила давност, срещу която ние искаме да покажем нещо ново.  
Източник: HVG.HU